Алопеция ареата е рецидивиращ нецикатрицизиращ тип на оплешивяване, който може да засегне различни зони и да се прояви под различни форми. Точната патофизиологична обосновкае неясна. Най-разпространената хипотеза е, че е Т-клетъчно-медииран автоимунен процес, който е най-вероятно да се развие при генетично предразположени индивиди.
Типичните първи симптоми са малки оголени петна на скалпа или по брадата с различна форма-обикновено овална или кръгла. Кожата в алопетичните полета може да е сърбяща или болезнена. Може да влезе в ремисия за известно време или завинаги. Често се среща при деца.
Видове алопеция ареата:
Алопециа ареата монолокуларис- наблюдава се едно оголено петно на скалпа.
Алопециа ареата мултилокуларис- с множествени петна.
Дифузна алопеция ареата- с дифузно опадане на косата на скалпа
Алопеция тоталис- пациентът е загубил цялата коса на скалпа. Причините са неясни, предполага се автоимунен процес. Стресът също спомага за развитие на алопеция ареата.
Алопеция универсалис- лисват косми навсякъде по тялото и главата. Най-тежката форма на алопеция ареата с честота 1 на 100 000.
Андрогенната алопеция представлява оплешивяване, което се дължи на податливостта на космените фоликули към андрогенетично миниатюризиране- тя е генетично детерминирана. Унаследява се автозомно доминантно с вариабилна пенетрантност и експресивност. Това е най-често срещания тип плешивост и засяга 70% от мъжете и 40% от жените. При мъжете рецесията на линията на косата започва при слепоочията, придружено от оредяване при вертекса- мъжки тип плешивост, докато при жените косата изтънява и се разрежда дифузно в горната част на скалпа- женски тип плешивост.
Началото при андрогенната алопеция е постепенно.
Нормалните косми изтъняват, скъсяват, депигментират и се превръщат във велусни косми. Анагенната фаза (на растеж) се скъсява, докато телогенната (на отпадането) се задържа константна, резултатът е засилен косопад до степен на оголване на зоната. Предполагат се и други външни или системни фактори като причина за андрогенната алопеция.
Цикатрициалнните алопеции са клинично разнообразна група, които стигат до необратимо опадане на косата с деформиране на зоната и са придружени от психологичен дистрес. Механизмите, които водят до това са неясни и няма лечение на този етап. Цели се ранното диагностициране и ранното иницииране на терапия, за да не прогресира състоянието. Данни сочат, че цикатрициална алопеция може да ангажира зона и веждите, както и крайниците, не само скалпа. Биопсията на скалпа е съществена част от диагнстицирането им.
Тракционна алопеция се причинява от прекомерно опъване на косата, припрически като кок или конска опашка, което води до увреждане на фоликула. Ако това е продъжително време, постепенно се забавя растежа на косъма и накрая спира.
Трихотиломания- обсебващо състояние, което се базира на това, че хората дърпат, усукват или скубят кичури коса, което оголва участъци от скалпа или причинява оредяване на косата. Тези кичури се избират на база на това, че космите са по-къдрави или различни на допир. Получаването на плешиво петно може дори да стимулира пациента да продължи скубането разширявайки зоната. Може да е генерализирано състояние и да наподобява алопеция ареата. Трихотиломанията обикновено е нециктрицизираща невъзпалителна форма на косопад, въпреки че ако това продължи няколко години, може да доведе и до необратимо цикатрицизиране и увреждане на фоликулите.
Дифузно изтъняване
Повече или по-малко изразен косопад може да бъде причинен от фактори включващи инфекции, химични агенти- талий, тиреоидни антагонисти, антикоагуланти, цитостатични агенти; ендокринни проблеми като хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, диабет; бременност, увредена чернодробна функция, тежко хронично заболяване или хранителен дефицит. Косопадът е нецикатрицизиращ в такива случаи.